Пред оградата на свободата
Като в приказка - дълго бях скитал -
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех
щом попаднеше в моя град…
Хем исках да бера с пълни шепи,
хем ме плашеше страшното „ПОСЛЕ”.
Днес се облизвам за ябълки
от твоя рай,
а ти ми твърдиш, че
ябълките са свършили…
Ям и ягоди, и малини, къпини даже,
и не само през май,
но този път явно градината сбърках.
Прескочих безброй огради,
под храсталаци дълго пълзях,
отвързан - достигнах кайначето
на твоя тъй бистър поглед…
С диви круши ще напълня торбичката,
късметлийското камъче не ме позна
и ще тръгна -
все още по гърба ми висят
парчета непипната кожа…
© Красимир Чернев All rights reserved.
