ПРЕД ПОЛЕТ
Сънувах ви, възпях ви, Чудеса!
Днес бродя в мътната реалност.
С измислици летях във небесата
и вдишвах чист възторг кристален.
Пикираше душата ми без страх,
прехласваше се в лупинги безкрайни.
Там, горе, да порасна не успях,
но нека си остане моя тайна.
... Очакваха ме да се приземя,
по-точно казано – да падна.
И случи се. Здравей, земя!
Виж, здраво стъпих баш по пладне.
И като пришълец от Марс,
проникнах в родната картинка.
Закупих маска с лъскав чар
за жълти някакви стотинки.
И ето ме – една от вас.
О, балът чуден се завихря.
И няма тук дванайсти час,
и няма даже точна цифра,
която да измерва пошлост,
притворство и лъжа, и злост.
Разкрият ли те в непорочност –
оставаш сам сред чужди – гост.
И няма сънища, ни Чудеса...
Подготвям се за сложен полет.
Измислих си криле и небеса.
Успешен да е, Боже, моля!
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados
И това само по себе си е полет – в реалността!
Хубаво!