12.06.2012 г., 10:21  

Пред полет

1.1K 0 11

                ПРЕД ПОЛЕТ

 

Сънувах ви, възпях ви, Чудеса!

Днес бродя в мътната реалност.

С измислици летях във небесата

и вдишвах чист възторг кристален.

Пикираше душата ми без страх,

прехласваше се в лупинги безкрайни.

Там, горе, да порасна не успях,

но нека си остане моя тайна.

... Очакваха ме да се приземя,

по-точно казано – да падна.

И случи се. Здравей, земя!

Виж, здраво стъпих баш по пладне.

И  като пришълец от Марс,

проникнах в родната картинка.

Закупих маска с лъскав чар

за жълти някакви стотинки.

 И ето ме – една от вас.

О, балът чуден се завихря.

И няма тук дванайсти час,

и няма даже точна цифра,

която да измерва пошлост,

притворство и лъжа, и злост.

Разкрият ли те в непорочност –

оставаш сам сред чужди – гост.

И няма сънища, ни Чудеса...

Подготвям се за сложен полет.

Измислих си криле и небеса.

Успешен да е, Боже, моля!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Осъзнала си истината, Алина.
    И това само по себе си е полет – в реалността!
    Хубаво!
  • Харесах поетичния лупинг!
  • Поздрав, Алина! Пак ли ще летиш?... Успех!
  • Още в библията е казано, че прекаленият светец и Богу не е мил. Великолепно си описала борбата у човешката душа - между добро и зло, между чистота и грях.
    На добър път в "сложния ти полет"!
  • Лети!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...