12.06.2012 г., 10:21 ч.  

Пред полет 

  Поезия » Друга
882 0 11

                ПРЕД ПОЛЕТ

 

Сънувах ви, възпях ви, Чудеса!

Днес бродя в мътната реалност.

С измислици летях във небесата

и вдишвах чист възторг кристален.

Пикираше душата ми без страх,

прехласваше се в лупинги безкрайни.

Там, горе, да порасна не успях,

но нека си остане моя тайна.

... Очакваха ме да се приземя,

по-точно казано – да падна.

И случи се. Здравей, земя!

Виж, здраво стъпих баш по пладне.

И  като пришълец от Марс,

проникнах в родната картинка.

Закупих маска с лъскав чар

за жълти някакви стотинки.

 И ето ме – една от вас.

О, балът чуден се завихря.

И няма тук дванайсти час,

и няма даже точна цифра,

която да измерва пошлост,

притворство и лъжа, и злост.

Разкрият ли те в непорочност –

оставаш сам сред чужди – гост.

И няма сънища, ни Чудеса...

Подготвям се за сложен полет.

Измислих си криле и небеса.

Успешен да е, Боже, моля!

 

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??