Пред тебе стоя... погледнѝ ме

Poesía » Filosófica, Versos blancos

747 0 2

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!

посочвам гръдта си с ръце...

аз нямам сърце, ами дупка...

от нея изтича кръвта...

Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!

гласът ми не стига до теб...

нима е животът ми свършил...

нима не човек съм, но дух?

Нима ти уби ме от упор...

без капчица милост, без жал?

Изглеждаш ми твърде студена...

все още за тебе съм враг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Явно човекът срещу теб не заслужава. Не пропилявай времето с него! Поздрави, Адриан!

2017-12-13T16:31:21+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Андрей, отново си вложил много сила в този стих. Не знам кой провокира такива творби у теб. Знам само, че не си струва! Имаш само едно сърце и не бива така лесно да се отказваш от него и да ти изтича кръвта! Най-малкото, ще останат ненаписани стихове! Хубави, зареждащи, мотивиращи стихове! А насреща - един учуден, изпълнен с недоверие, дори - враждебен човек. Не си струва. Поздрав!

2017-12-13T07:13:20+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0