Адриан (Андрей Андреев)
24 275

13 дек. 2017 г., 01:00

Пред тебе стоя... погледнѝ ме

Поэзия » Философская, Белые стихи

751 0 2

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!

посочвам гръдта си с ръце...

аз нямам сърце, ами дупка...

от нея изтича кръвта...

Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!

гласът ми не стига до теб...

нима е животът ми свършил...

нима не човек съм, но дух?

Нима ти уби ме от упор...

без капчица милост, без жал?

Изглеждаш ми твърде студена...

все още за тебе съм враг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Явно човекът срещу теб не заслужава. Не пропилявай времето с него! Поздрави, Адриан!

2017-12-13T16:31:21+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Андрей, отново си вложил много сила в този стих. Не знам кой провокира такива творби у теб. Знам само, че не си струва! Имаш само едно сърце и не бива така лесно да се отказваш от него и да ти изтича кръвта! Най-малкото, ще останат ненаписани стихове! Хубави, зареждащи, мотивиращи стихове! А насреща - един учуден, изпълнен с недоверие, дори - враждебен човек. Не си струва. Поздрав!

2017-12-13T07:13:20+02:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0