Адриан (Андрей Андреев)
24 275

13 дек. 2017 г., 01:00

Пред тебе стоя... погледнѝ ме

Поэзия » Философская, Белые стихи

752 0 2

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!

посочвам гръдта си с ръце...

аз нямам сърце, ами дупка...

от нея изтича кръвта...

Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!

гласът ми не стига до теб...

нима е животът ми свършил...

нима не човек съм, но дух?

Нима ти уби ме от упор...

без капчица милост, без жал?

Изглеждаш ми твърде студена...

все още за тебе съм враг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Явно човекът срещу теб не заслужава. Не пропилявай времето с него! Поздрави, Адриан!

2017-12-13T16:31:21+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Андрей, отново си вложил много сила в този стих. Не знам кой провокира такива творби у теб. Знам само, че не си струва! Имаш само едно сърце и не бива така лесно да се отказваш от него и да ти изтича кръвта! Най-малкото, ще останат ненаписани стихове! Хубави, зареждащи, мотивиращи стихове! А насреща - един учуден, изпълнен с недоверие, дори - враждебен човек. Не си струва. Поздрав!

2017-12-13T07:13:20+02:00

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0