Пред тебе стоя... погледнѝ ме
Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!
гласът ми не стига до теб...
нима е животът ми свършил...
нима не човек съм, но дух?
Нима ти уби ме от упор...
без капчица милост, без жал?
Изглеждаш ми твърде студена...
все още за тебе съм враг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Андреев Все права защищены