Пред тебе стоя... погледнѝ ме

Poetry » Philosophical, Blank verse

746 0 2

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!

посочвам гръдта си с ръце...

аз нямам сърце, ами дупка...

от нея изтича кръвта...

Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме!

гласът ми не стига до теб...

нима е животът ми свършил...

нима не човек съм, но дух?

Нима ти уби ме от упор...

без капчица милост, без жал?

Изглеждаш ми твърде студена...

все още за тебе съм враг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Явно човекът срещу теб не заслужава. Не пропилявай времето с него! Поздрави, Адриан!

2017-12-13T16:31:21+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Андрей, отново си вложил много сила в този стих. Не знам кой провокира такива творби у теб. Знам само, че не си струва! Имаш само едно сърце и не бива така лесно да се отказваш от него и да ти изтича кръвта! Най-малкото, ще останат ненаписани стихове! Хубави, зареждащи, мотивиращи стихове! А насреща - един учуден, изпълнен с недоверие, дори - враждебен човек. Не си струва. Поздрав!

2017-12-13T07:13:20+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0