Пред тебе всичко се смали
Пред тебе даже Господ се смали,
дявола се свря във миша дупка,
небето над земята се стопи,
морето се зарина със черупки.
Настана суша в мократа ти гръд,
дърветата се сведоха до тръни,
но знам за мен подал би гръб,
за мене само бил си се огъвал.
А в мост да се превърнеш как боли,
като измамен от лъжлива вяра,
като любов, която отстрани
прилича на духовна изневяра.
И пак простил си всичките вини,
които и сега за шията те стискат,
пред тебе, Татко, всичко се смали,
а вярата доби различен смисъл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
)
