5 дек. 2011 г., 10:24

Пред тебе всичко се смали

1.4K 0 36

Пред тебе даже Господ се смали,

дявола се свря във миша дупка,

небето над земята се стопи,

морето се зарина със черупки.

 

Настана суша в мократа ти гръд,

дърветата се сведоха до тръни,

но знам за мен подал би гръб,

за мене само бил си се огъвал.

 

А в мост да се превърнеш как боли,

като измамен от лъжлива вяра,

като любов, която отстрани

прилича на духовна изневяра.

 

И пак простил си всичките вини,

които и сега за шията те стискат,

пред тебе, Татко, всичко се смали,

а вярата доби различен смисъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как съм пропуснала този хубав стих
    Браво, Ники!
  • И пак простил си всичките вини,
    които и сега за шията те стискат,
    пред тебе, Татко, всичко се смали,
    а вярата доби различен смисъл.

    .
  • ...........*

    Прекланям се пред дарбата ти!
  • Честит имен ден!

    Вижда се как авторката прави връзка между повече имагинерната за нея религиозна доктрина и действителното присъствие и значимост на фигурата на бащата.Тази съпоставка, изрично подчертана в началото и края на стихотворението,и останалите идеи и сравнения, са изразени по много добър начин със средствата на поезията, която тук не е лишена, разбира се, и от метафизично измерение. Все пак, всяко стихотворение, в което се опира и на религиозна тема, губи идейно от обстоятелството, че тази тема не е изведена на подобаващата и висота!... Интересно е доколко авторката има съзнание за психоаналитичната интерпретация на въпроса за възможното психологическо обяснение на ..... (спирам тук, защото става много дълго... )
  • Честито, Ники!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...