5.12.2011 г., 10:24

Пред тебе всичко се смали

1.4K 0 36

Пред тебе даже Господ се смали,

дявола се свря във миша дупка,

небето над земята се стопи,

морето се зарина със черупки.

 

Настана суша в мократа ти гръд,

дърветата се сведоха до тръни,

но знам за мен подал би гръб,

за мене само бил си се огъвал.

 

А в мост да се превърнеш как боли,

като измамен от лъжлива вяра,

като любов, която отстрани

прилича на духовна изневяра.

 

И пак простил си всичките вини,

които и сега за шията те стискат,

пред тебе, Татко, всичко се смали,

а вярата доби различен смисъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как съм пропуснала този хубав стих
    Браво, Ники!
  • И пак простил си всичките вини,
    които и сега за шията те стискат,
    пред тебе, Татко, всичко се смали,
    а вярата доби различен смисъл.

    .
  • ...........*

    Прекланям се пред дарбата ти!
  • Честит имен ден!

    Вижда се как авторката прави връзка между повече имагинерната за нея религиозна доктрина и действителното присъствие и значимост на фигурата на бащата.Тази съпоставка, изрично подчертана в началото и края на стихотворението,и останалите идеи и сравнения, са изразени по много добър начин със средствата на поезията, която тук не е лишена, разбира се, и от метафизично измерение. Все пак, всяко стихотворение, в което се опира и на религиозна тема, губи идейно от обстоятелството, че тази тема не е изведена на подобаващата и висота!... Интересно е доколко авторката има съзнание за психоаналитичната интерпретация на въпроса за възможното психологическо обяснение на ..... (спирам тук, защото става много дълго... )
  • Честито, Ники!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...