11 nov 2012, 16:20

Пред твоята икона

612 0 4

Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...

Далече съм... във тежката Чужбина!
Дошъл съм тука аз за къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина,
макар че съм в последния етап!

За наш'те дни погубени тъгувам!
За теб, за близките ми, за света!
В чужд свят аз с хората общувам...
И само тъжни стихове плета...

Не крия мъката си в телефона,
по него като ехо тя върви!
Утеха имам в твоята икона...
която винаги при мен стои!


 24.05.2006. Бендер Абас - Иран

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодяря ви,че сте съпричастни с чувствата, коита са бушували във мене,
    когато съм писал това стихотворение и съм се опитал да ги споделя със вас!
  • И аз настръхнах докато четях стиховете...!!! Браво!!!
  • Пак ми пълниш очите,поете!
  • Усеща се тъгата, носталгията, вярата, всичко!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...