11 нояб. 2012 г., 16:20

Пред твоята икона

Поэзия » Любовная

615 0 4

Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...

Далече съм... във тежката Чужбина!
Дошъл съм тука аз за къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина,
макар че съм в последния етап!

За наш'те дни погубени тъгувам!
За теб, за близките ми, за света!
В чужд свят аз с хората общувам...
И само тъжни стихове плета...

Не крия мъката си в телефона,
по него като ехо тя върви!
Утеха имам в твоята икона...
която винаги при мен стои!

24.05.2006. Бендер Абас - Иран

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hekredel (Христо Славов)

Благодяря ви,че сте съпричастни с чувствата, коита са бушували във мене,
когато съм писал това стихотворение и съм се опитал да ги споделя със вас!

2012-11-12T09:26:37+02:00
p74poli (ЛЪЧИСТА)

И аз настръхнах докато четях стиховете...!!! Браво!!!

2012-11-12T08:21:52+02:00
suleimo (Дани Сулакова)

Пак ми пълниш очите,поете!

2012-11-12T07:39:20+02:00
Sevina (Сабина Петрова)

Усеща се тъгата, носталгията, вярата, всичко!

2012-11-11T20:10:09+02:00