Пред твоята икона
Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...
Далече съм... във тежката Чужбина!
Дошъл съм тука аз за къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина,
макар че съм в последния етап!
За наш'те дни погубени тъгувам!
За теб, за близките ми, за света!
В чужд свят аз с хората общувам...
И само тъжни стихове плета...
Не крия мъката си в телефона,
по него като ехо тя върви!
Утеха имам в твоята икона...
която винаги при мен стои!
24.05.2006. Бендер Абас - Иран
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
