Пред твоята икона
Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...
Далече съм... във тежката Чужбина!
Дошъл съм тука аз за къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина,
макар че съм в последния етап!
За наш'те дни погубени тъгувам!
За теб, за близките ми, за света!
В чужд свят аз с хората общувам...
И само тъжни стихове плета...
Не крия мъката си в телефона,
по него като ехо тя върви!
Утеха имам в твоята икона...
която винаги при мен стои!
24.05.2006. Бендер Абас - Иран
© Христо Славов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз настръхнах докато четях стиховете...!!! Браво!!!
-
Пак ми пълниш очите,поете!
-
Усеща се тъгата, носталгията, вярата, всичко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
когато съм писал това стихотворение и съм се опитал да ги споделя със вас!