Пред утрин

28 dic 2011, 13:27

Poesía » Del paisaje

547 0 0

П Р Е Д У Т Р И Н

В среднощния полъх на водна стихия,

в омайващия изгрев на безпътна вода,

когато морето е гладка тепсия,

когато във нас е просто тъга.

Тогава, когато небето оловно

и слънцето слабо изгрява във мен,

тогава, когато земята проклина от болка,

светът се събужда за новия ден!

Паскал Кюмурджиев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.