Пред утрин

 П Р Е Д     У Т Р И Н

В  среднощния полъх на водна стихия,

в омайващия изгрев на безпътна вода,

когато морето е гладка тепсия,

когато във нас е просто тъга.

Тогава, когато небето оловно

и слънцето слабо изгрява във мен,

тогава, когато земята проклина от болка,

светът се събужда за новия ден!

Паскал Кюмурджиев