П Р Е Д У Т Р И Н
В среднощния полъх на водна стихия,
в омайващия изгрев на безпътна вода,
когато морето е гладка тепсия,
когато във нас е просто тъга.
Тогава, когато небето оловно
и слънцето слабо изгрява във мен,
тогава, когато земята проклина от болка,
светът се събужда за новия ден!
Паскал Кюмурджиев
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up