П Р Е Д У Т Р И Н
В среднощния полъх на водна стихия,
в омайващия изгрев на безпътна вода,
когато морето е гладка тепсия,
когато във нас е просто тъга.
Тогава, когато небето оловно
и слънцето слабо изгрява във мен,
тогава, когато земята проклина от болка,
светът се събужда за новия ден!
Паскал Кюмурджиев
© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени