Пред утрин
763
0
0
П Р Е Д У Т Р И Н
В среднощния полъх на водна стихия,
в омайващия изгрев на безпътна вода,
когато морето е гладка тепсия,
когато във нас е просто тъга.
Тогава, когато небето оловно
и слънцето слабо изгрява във мен,
тогава, когато земята проклина от болка,
светът се събужда за новия ден!
Паскал Кюмурджиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени
