Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум.
Застинала съм между двата
си полюса – сърце и ум.
И уж живея, а сънувам,
наужким сякаш съществувам
на Нищото пред злия праг –
в спасяващ зрак, в убийствен мрак.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados