Пред вечността

Завинаги ще ме погълне нощта,

вечността своите порти ще отвори!

Ще бъде болката, ще бъде есента,

но докрай човек трябва да се бори!

О, мила, сълза в душа потича,

бъди ми ти опора чак до края!

Сърцето вечно тебе ще обича,

но как тази болка зла да трая!?

Запази в душата спомен за мен,

след като с мен свърши всичко,

нека дух безплътен да е утешен,

когато види тебе, чудна птичко!