Пред вечността
Завинаги ще ме погълне нощта,
вечността своите порти ще отвори!
Ще бъде болката, ще бъде есента,
но докрай човек трябва да се бори!
О, мила, сълза в душа потича,
бъди ми ти опора чак до края!
Сърцето вечно тебе ще обича,
но как тази болка зла да трая!?
Запази в душата спомен за мен,
след като с мен свърши всичко,
нека дух безплътен да е утешен,
когато види тебе, чудна птичко!
© Георги All rights reserved.