5.07.2025 г., 11:34

Пред вечността

442 1 0

Завинаги ще ме погълне нощта,

вечността своите порти ще отвори!

Ще бъде болката, ще бъде есента,

но докрай човек трябва да се бори!

 

О, мила, сълза в душа потича,

бъди ми ти опора чак до края!

Сърцето вечно тебе ще обича,

но как тази болка зла да трая!?

 

Запази в душата спомен за мен,

след като с мен свърши всичко,

нека дух безплътен да е утешен,

когато види тебе, чудна птичко!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...