Пред вратата
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта,
полека приближават търсения бряг.
На едри капки рони се дъжда
ръка похлопва, вън е черен мрак.
Глас топъл, идващ шепот от вълни,
говори със търпение и чистота.
Достига най-дълбоки долини
стои на прага Той, Сияе в красота.
В очакване вратата да отвори –
сърцето си за нежния Му глас.
Исус в мига, във който проговори,
отстъпва мрака – идва светъл час!
„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”
Откровението на Йоан 3:20
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
