13.04.2019 г., 1:48 ч.

Пред вратата 

  Поезия
407 3 5
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта,
полека приближават търсения бряг.
На едри капки рони се дъжда
ръка похлопва, вън е черен мрак.
Глас топъл, идващ шепот от вълни,
говори със търпение и чистота.
Достига най-дълбоки долини
стои на прага Той, Сияе в красота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??