не намирам вече думи в себе си -
и помирено с Бога на мълчанието
сърцето ми склони глава
като монах напоил със кръв
корените на Разпятието...
нарязах ябълка за гладен -
нарекоха я Първороден грях...
а сития...
сития захвърли камък пръв
и кипна в горест и във покаяние
морето от любов покръстено със страх
а криви пръсти късаха плътта ...