Предание
не намирам вече думи в себе си -
и помирено с Бога на мълчанието
сърцето ми склони глава
като монах напоил със кръв
корените на Разпятието...
нарязах ябълка за гладен -
нарекоха я Първороден грях...
а сития...
сития захвърли камък пръв
и кипна в горест и във покаяние
морето от любов покръстено със страх
а криви пръсти късаха плътта
отричаха я...искаха я
и се давеха със нея
във огнената буря на страстта
съшиха дреха за душата ми
за да не виждат стигмите
направени от искрена любов
написаха предания
и погребаха последната ми мъдрост
в направен от заблуди ров
полуистина изрекоха -
(да, не всичко е лъжа)
с напукани от жажда устни
отрекоха човешкото в страстта
сърцето ми изтръпна...
(нали съм Божие създание)
и душата ми,
потънала в безмерната тъга,
като на сън изрича...
- Господи, прости това незнание...
че другата ми същност е жена,
в която мъжкото начало
(иска или не)
от векове насам се врича...
...а толкова е лесно -
човек просто трябва да се учи да обича...
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
