20 dic 2011, 21:06

Предатели

  Poesía
1.2K 0 1

Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява.
 
Как да живееш в такова време?
Как да вярваш на такова лъжливо племе?
Как да се пазиш от омразни клетви?
Как да се бориш с фалшивите – честни?

Отговор няма! Всичко е една измама!
Приятел го наричаш, във вярност се вричаш,
а той без срам и жал те наранява и подло,
и долно предава.

С дявола не можеш да ги сравниш,
че те от него са по-лоши,
на змия дори не можеш ти да ги оприличиш,
та те от нея са по-отровни.

Не разчитай на никого!
Бори се до край!
Сам осъществи мечтите си!
И ще видиш колко е сладък

победният край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Кълвачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...