20 dic 2011, 21:06

Предатели

  Poesía
1.2K 0 1

Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява.
 
Как да живееш в такова време?
Как да вярваш на такова лъжливо племе?
Как да се пазиш от омразни клетви?
Как да се бориш с фалшивите – честни?

Отговор няма! Всичко е една измама!
Приятел го наричаш, във вярност се вричаш,
а той без срам и жал те наранява и подло,
и долно предава.

С дявола не можеш да ги сравниш,
че те от него са по-лоши,
на змия дори не можеш ти да ги оприличиш,
та те от нея са по-отровни.

Не разчитай на никого!
Бори се до край!
Сам осъществи мечтите си!
И ще видиш колко е сладък

победният край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Кълвачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...