20.12.2011 г., 21:06 ч.

Предатели 

  Поезия
862 0 1

Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява.
 
Как да живееш в такова време?
Как да вярваш на такова лъжливо племе?
Как да се пазиш от омразни клетви?
Как да се бориш с фалшивите – честни?

Отговор няма! Всичко е една измама!
Приятел го наричаш, във вярност се вричаш,
а той без срам и жал те наранява и подло,
и долно предава.

С дявола не можеш да ги сравниш,
че те от него са по-лоши,
на змия дори не можеш ти да ги оприличиш,
та те от нея са по-отровни.

Не разчитай на никого!
Бори се до край!
Сам осъществи мечтите си!
И ще видиш колко е сладък

победният край...

© Моника Кълвачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??