20 дек. 2011 г., 21:06

Предатели

1.2K 0 1

Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява.
 
Как да живееш в такова време?
Как да вярваш на такова лъжливо племе?
Как да се пазиш от омразни клетви?
Как да се бориш с фалшивите – честни?

Отговор няма! Всичко е една измама!
Приятел го наричаш, във вярност се вричаш,
а той без срам и жал те наранява и подло,
и долно предава.

С дявола не можеш да ги сравниш,
че те от него са по-лоши,
на змия дори не можеш ти да ги оприличиш,
та те от нея са по-отровни.

Не разчитай на никого!
Бори се до край!
Сам осъществи мечтите си!
И ще видиш колко е сладък

победният край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Кълвачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....