20 дек. 2011 г., 21:06

Предатели 

  Поэзия
861 0 1

Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява.
 
Как да живееш в такова време?
Как да вярваш на такова лъжливо племе?
Как да се пазиш от омразни клетви?
Как да се бориш с фалшивите – честни?

Отговор няма! Всичко е една измама!
Приятел го наричаш, във вярност се вричаш,
а той без срам и жал те наранява и подло,
и долно предава.

С дявола не можеш да ги сравниш,
че те от него са по-лоши,
на змия дори не можеш ти да ги оприличиш,
та те от нея са по-отровни.

Не разчитай на никого!
Бори се до край!
Сам осъществи мечтите си!
И ще видиш колко е сладък

победният край...

© Моника Кълвачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??