Да си човек... във време бурно!
Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,
дори от близки да се пазиш...
пак отново ще загазиш ти.
Хармония, едва ли ще откриеш!
Съдбата си дори във цилофан да свиеш.
Отново в ноща самотна, тъмна, едентична
ще се питаш дали ще бъде по различна.
А вятърът... той духа си от старо време...
мобилно свързан е със нашият живот!?
Запомнил, върхове, падения... лишения!
Но винаги с Народа, търсил е спасение. ...