10 sept 2019, 22:00

Предателство

  Poesía
665 0 2

Да си човек... във време бурно!

Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,

дори от близки да се пазиш...

пак отново ще загазиш ти.

 

Хармония, едва ли ще откриеш!

Съдбата си дори във цилофан да свиеш.

Отново в ноща самотна, тъмна, едентична

ще се питаш дали ще бъде по различна.

 

А вятърът... той духа си от старо време...

мобилно свързан е със нашият живот!?

Запомнил, върхове, падения... лишения!

Но винаги с Народа, търсил е спасение.

 

А врагът е толкоз близко...

дори усещаш му дъха.

До теб е ,кълне се в вярност!

Предал те е отдавна за блага.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за разбирането,Приятелю!
  • Тъжно и проницателно.Често враговете са там където не ги очакваме,Приятелю!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...