Sep 10, 2019, 10:00 PM

Предателство 

  Poetry
418 0 2

Да си човек... във време бурно!

Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,

дори от близки да се пазиш...

пак отново ще загазиш ти.

 

Хармония, едва ли ще откриеш!

Съдбата си дори във цилофан да свиеш.

Отново в ноща самотна, тъмна, едентична

ще се питаш дали ще бъде по различна.

 

А вятърът... той духа си от старо време...

мобилно свързан е със нашият живот!?

Запомнил, върхове, падения... лишения!

Но винаги с Народа, търсил е спасение.

 

А врагът е толкоз близко...

дори усещаш му дъха.

До теб е ,кълне се в вярност!

Предал те е отдавна за блага.

 

 

 

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за разбирането,Приятелю!
  • Тъжно и проницателно.Често враговете са там където не ги очакваме,Приятелю!
Random works
: ??:??