Sep 10, 2019, 10:00 PM

Предателство

  Poetry
667 0 2

Да си човек... във време бурно!

Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,

дори от близки да се пазиш...

пак отново ще загазиш ти.

 

Хармония, едва ли ще откриеш!

Съдбата си дори във цилофан да свиеш.

Отново в ноща самотна, тъмна, едентична

ще се питаш дали ще бъде по различна.

 

А вятърът... той духа си от старо време...

мобилно свързан е със нашият живот!?

Запомнил, върхове, падения... лишения!

Но винаги с Народа, търсил е спасение.

 

А врагът е толкоз близко...

дори усещаш му дъха.

До теб е ,кълне се в вярност!

Предал те е отдавна за блага.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за разбирането,Приятелю!
  • Тъжно и проницателно.Често враговете са там където не ги очакваме,Приятелю!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...