31 dic 2006, 12:06

Предателство

  Poesía
1.2K 0 0

 

Допуснеш ли грешка в живота,
стъпиш ли криво в страни,
нараняваш ти до болка
своите приятели и близки дори.


Една малка грешка направена, 
губиш доверието на твоите приятели.
Искаш ли прошка от тях? Искаш, нали?
Но твоята грешка от тях не ще бъде забравена.


Със силна обич се опитваш  при теб да ги върнеш,
но те продължават да ти обръщат гръб.
Искаш отново нежно да ги прегърнеш,
късно е вече, за теб те не скърбят.


Една дума отвори рана в душата на приятеля,
рана, която не ще зарастне скоро.
А ти в неговите очи  от сега си предателя,
който не ще иска да види отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...