Dec 31, 2006, 12:06 PM

Предателство

  Poetry
1.2K 0 0

 

Допуснеш ли грешка в живота,
стъпиш ли криво в страни,
нараняваш ти до болка
своите приятели и близки дори.


Една малка грешка направена, 
губиш доверието на твоите приятели.
Искаш ли прошка от тях? Искаш, нали?
Но твоята грешка от тях не ще бъде забравена.


Със силна обич се опитваш  при теб да ги върнеш,
но те продължават да ти обръщат гръб.
Искаш отново нежно да ги прегърнеш,
късно е вече, за теб те не скърбят.


Една дума отвори рана в душата на приятеля,
рана, която не ще зарастне скоро.
А ти в неговите очи  от сега си предателя,
който не ще иска да види отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...