15 may 2016, 14:01

Предчувствие

  Poesía
472 0 0

Без да съм те срещнала се влюбих,

без да съм те виждала те заобичах.

Много щастие по пътя си изгубих,

много болки и вини до днес отричах.

 

Превръщах се във вятър лунен,

криех се зад римите условни.

Живеех сляпо до безумие,

живот объркан и преломен.

 

Нощем стиховете пишех все за теб,

отдавна бъдещето те предсказа.

Описвах те във всеки следващ ред,

с перото и целувах, и наказвах.

 

А тя, съдбата, присмехулно те отдалечи.

Зная, учи ме отново на търпение.

Да науча, че най- топлите лъчи,

топлят след най- пълно затъмнение.

 

Денят на срещата ни наближава,

до теб ме доближава всеки стих.

Слънцето от утре ще изгрява,

защото истината за живота си открих.

 

15. 05. 2016 г.

Бадемов Цвят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...