May 15, 2016, 2:01 PM

Предчувствие

  Poetry
466 0 0

Без да съм те срещнала се влюбих,

без да съм те виждала те заобичах.

Много щастие по пътя си изгубих,

много болки и вини до днес отричах.

 

Превръщах се във вятър лунен,

криех се зад римите условни.

Живеех сляпо до безумие,

живот объркан и преломен.

 

Нощем стиховете пишех все за теб,

отдавна бъдещето те предсказа.

Описвах те във всеки следващ ред,

с перото и целувах, и наказвах.

 

А тя, съдбата, присмехулно те отдалечи.

Зная, учи ме отново на търпение.

Да науча, че най- топлите лъчи,

топлят след най- пълно затъмнение.

 

Денят на срещата ни наближава,

до теб ме доближава всеки стих.

Слънцето от утре ще изгрява,

защото истината за живота си открих.

 

15. 05. 2016 г.

Бадемов Цвят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...