15.05.2016 г., 14:01

Предчувствие

467 0 0

Без да съм те срещнала се влюбих,

без да съм те виждала те заобичах.

Много щастие по пътя си изгубих,

много болки и вини до днес отричах.

 

Превръщах се във вятър лунен,

криех се зад римите условни.

Живеех сляпо до безумие,

живот объркан и преломен.

 

Нощем стиховете пишех все за теб,

отдавна бъдещето те предсказа.

Описвах те във всеки следващ ред,

с перото и целувах, и наказвах.

 

А тя, съдбата, присмехулно те отдалечи.

Зная, учи ме отново на търпение.

Да науча, че най- топлите лъчи,

топлят след най- пълно затъмнение.

 

Денят на срещата ни наближава,

до теб ме доближава всеки стих.

Слънцето от утре ще изгрява,

защото истината за живота си открих.

 

15. 05. 2016 г.

Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...