15.05.2016 г., 14:01

Предчувствие

469 0 0

Без да съм те срещнала се влюбих,

без да съм те виждала те заобичах.

Много щастие по пътя си изгубих,

много болки и вини до днес отричах.

 

Превръщах се във вятър лунен,

криех се зад римите условни.

Живеех сляпо до безумие,

живот объркан и преломен.

 

Нощем стиховете пишех все за теб,

отдавна бъдещето те предсказа.

Описвах те във всеки следващ ред,

с перото и целувах, и наказвах.

 

А тя, съдбата, присмехулно те отдалечи.

Зная, учи ме отново на търпение.

Да науча, че най- топлите лъчи,

топлят след най- пълно затъмнение.

 

Денят на срещата ни наближава,

до теб ме доближава всеки стих.

Слънцето от утре ще изгрява,

защото истината за живота си открих.

 

15. 05. 2016 г.

Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...