Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
24 jul 2019, 23:43

Предчувствие 

  Poesía
919 3 6

Има го. С нас живее. 

Изречено е, без да знаем. 

После идва казаната дума-

по-тежка от куршуми, 

 

дълго шепне:

  - Чу ме! Внимание не ми обърна! 

Късно лампичката  светна. 

След години. 

 

Много късно. Всичко е в тръни. 

Трябва ни вълшебство. 

Детството да върне-

две тичащи хлапета

 

с мръсни, босички крачета. 

В танца пак да ме настъпиш, 

на хорото да се вихриш. 

После на краката ти да легна

 

и да ме повдигнеш. В небесата. 

Да поема сила

и да се завърна! 

Да разчистя. Мразя тръни и бодили! 

 

 

 

Пазете здравето си! Пазете тялото си - ръцете, краката! Лампичката свети! 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

22 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??