24 jul 2019, 23:43

Предчувствие

  Poesía
1.5K 3 5

Има го. С нас живее. 

Изречено е, без да знаем. 

После идва казаната дума-

по-тежка от куршуми, 

 

дълго шепне:

  - Чу ме! Внимание не ми обърна! 

Късно лампичката  светна. 

След години. 

 

Много късно. Всичко е в тръни. 

Трябва ни вълшебство. 

Детството да върне-

две тичащи хлапета

 

с мръсни, босички крачета. 

В танца пак да ме настъпиш, 

на хорото да се вихриш. 

После на краката ти да легна

 

и да ме повдигнеш. В небесата. 

Да поема сила

и да се завърна! 

Да разчистя. Мразя тръни и бодили! 

 

 

 

Пазете здравето си! Пазете тялото си - ръцете, краката! Лампичката свети! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...