24.07.2019 г., 23:43

Предчувствие

1.5K 3 5

Има го. С нас живее. 

Изречено е, без да знаем. 

После идва казаната дума-

по-тежка от куршуми, 

 

дълго шепне:

  - Чу ме! Внимание не ми обърна! 

Късно лампичката  светна. 

След години. 

 

Много късно. Всичко е в тръни. 

Трябва ни вълшебство. 

Детството да върне-

две тичащи хлапета

 

с мръсни, босички крачета. 

В танца пак да ме настъпиш, 

на хорото да се вихриш. 

После на краката ти да легна

 

и да ме повдигнеш. В небесата. 

Да поема сила

и да се завърна! 

Да разчистя. Мразя тръни и бодили! 

 

 

 

Пазете здравето си! Пазете тялото си - ръцете, краката! Лампичката свети! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...