Jul 24, 2019, 11:43 PM

Предчувствие

  Poetry
1.5K 3 5

Има го. С нас живее. 

Изречено е, без да знаем. 

После идва казаната дума-

по-тежка от куршуми, 

 

дълго шепне:

  - Чу ме! Внимание не ми обърна! 

Късно лампичката  светна. 

След години. 

 

Много късно. Всичко е в тръни. 

Трябва ни вълшебство. 

Детството да върне-

две тичащи хлапета

 

с мръсни, босички крачета. 

В танца пак да ме настъпиш, 

на хорото да се вихриш. 

После на краката ти да легна

 

и да ме повдигнеш. В небесата. 

Да поема сила

и да се завърна! 

Да разчистя. Мразя тръни и бодили! 

 

 

 

Пазете здравето си! Пазете тялото си - ръцете, краката! Лампичката свети! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...