VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
7 mar 2006, 12:35

Предчувствие 

  Poesía
948 0 7
Някой ден и аз ще си отида
от този свят, разцъфнал в шепа пръст.
Едно сърце на птица ще ми стига
за вечен гроб. И вишна вместо кръст -
листата си в очите ми да рони.
Прозрачни цветове да се разлистват
в следите от ръждясали пирони.
Да ме боли... Тогава ще съм чиста.
Тогава ще съм светла като песен.
Като сълза на славей неизплакана.
Като молитва тиха. Като есен,
разсипала листата си след вятъра.
Да ме боли... И цветовете бели
да капят вместо сълзи върху гроба ми.
нощта като прокъсана дантела
да ме прегърне... И да ме запомните!


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??