Предчувствие
Някой ден и аз ще си отида
от този свят, разцъфнал в шепа пръст.
Едно сърце на птица ще ми стига
за вечен гроб. И вишна вместо кръст -
листата си в очите ми да рони.
Прозрачни цветове да се разлистват
в следите от ръждясали пирони.
Да ме боли... Тогава ще съм чиста.
Тогава ще съм светла като песен.
Като сълза на славей неизплакана.
Като молитва тиха. Като есен,
разсипала листата си след вятъра.
Да ме боли... И цветовете бели
да капят вместо сълзи върху гроба ми.
нощта като прокъсана дантела
да ме прегърне... И да ме запомните!
Венцислава Симеонова
от този свят, разцъфнал в шепа пръст.
Едно сърце на птица ще ми стига
за вечен гроб. И вишна вместо кръст -
листата си в очите ми да рони.
Прозрачни цветове да се разлистват
в следите от ръждясали пирони.
Да ме боли... Тогава ще съм чиста.
Тогава ще съм светла като песен.
Като сълза на славей неизплакана.
Като молитва тиха. Като есен,
разсипала листата си след вятъра.
Да ме боли... И цветовете бели
да капят вместо сълзи върху гроба ми.
нощта като прокъсана дантела
да ме прегърне... И да ме запомните!
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
