ТОЙ:
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка
ТЯ:
Защо ме гледа с такава... Тревога?!
(погледът ми по вената му пълзи)
По дяволите! По ангелите!... За Бога! :)
Кога успя да ме усмихне чак до сълзи?!
ТОЙ:
Докосвам я... Чашата с винò кипи ...