17.05.2020 г., 12:51

Предчувствие за близост

994 5 17

ТОЙ:
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка

 

ТЯ:
Защо ме гледа с такава... Тревога?!
(погледът ми по вената му пълзи)
По дяволите! По ангелите!... За Бога! :)
Кога успя да ме усмихне чак до сълзи?!

 

ТОЙ:
Докосвам я... Чашата с винò кипи
(капка кръв по острието на ножа)
а после се усмихва само с очи -
един изящен танц по моята кожа

 

ТЯ:
Поема си дъх (на бара звънна монета)
Падат стени и прегради, и его...
Къде се разбърза тази планета?! :)
Спрете я! Искам да сляза. Със него!

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангелче 💗
  • не ми трябваше много само обеците не свалих, нямаше време ))
    задължена съм ти, да знаеш, Ангелче... при случай само свирни и Вселената, и планетите ѝ ще замрат, па били те и ретроградни
    Шегата настрана, обичам да те чета, знаеш, и се радвам, че си тук
  • Ангелче! ) секунда, да сваля сандалите с ток
    какво ли не може женската мисъл... може да спре и планетата включително... само миг е достатъчен, нали
  • хахах, Пепс, как ме разсмя
    ...
    Дейка, слязохме, всъщност... то, как да не слезеш )))
    ...
    Краси, добре, че държеше здраво... относно дистанцията, тази не е в графа социална )) а е по друг протокол )))))
  • Това КаПеПе няма сърце!
    За всеки бар си има пътници.
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...