Предчувствие за Есен...
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й
и студенее вече утринната й роса...
Животът ни, задъхан от въпроси,
пред неизбежния сезонен кръговрат,
със порива на вятърът се носи
и измамно с него се усеща млад...
... но със Душата се долавя вече:
една тъга във вечерния дим,
по-дълго се заслушваш във щуреца
и ставаш по-сантиментален,
и непредвидим...
Коста Качев,
Есента
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Хубав стих!