3 dic 2017, 22:41

Преддихание 

  Poesía » Otra
494 0 2

 И някак си уютно е, и кротко.

Под древното природно наметало,

под пухкавото преддихание

на зимно обещаващо начало.

Притихнали душевните тревоги

от призрачното бяло по елите,

потрепват унисонно босоноги

с щастието смело – на врабците.

Животът казват – е за смелите

и ето – две катерици дебнат се

във кръговратен порив.

И всичко е притихнало – до бяло

животът тлее –

в онзи спорен орех...

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??