3.12.2017 г., 22:41 ч.

Преддихание 

  Поезия » Друга
397 0 2

 И някак си уютно е, и кротко.

Под древното природно наметало,

под пухкавото преддихание

на зимно обещаващо начало.

Притихнали душевните тревоги

от призрачното бяло по елите,

потрепват унисонно босоноги

с щастието смело – на врабците.

Животът казват – е за смелите

и ето – две катерици дебнат се

във кръговратен порив.

И всичко е притихнало – до бяло

животът тлее –

в онзи спорен орех...

© Христина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??