И някак си уютно е, и кротко.
Под древното природно наметало,
под пухкавото преддихание
на зимно обещаващо начало.
Притихнали душевните тревоги
от призрачното бяло по елите,
потрепват унисонно босоноги
с щастието смело – на врабците.
Животът казват – е за смелите
и ето – две катерици дебнат се
във кръговратен порив.
И всичко е притихнало – до бяло ...