И някак си уютно е, и кротко.
Под древното природно наметало,
под пухкавото преддихание
на зимно обещаващо начало.
Притихнали душевните тревоги
от призрачното бяло по елите,
потрепват унисонно босоноги
с щастието смело – на врабците.
Животът казват – е за смелите
и ето – две катерици дебнат се
във кръговратен порив.
И всичко е притихнало – до бяло
животът тлее –
в онзи спорен орех...
© Христина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
