28 jun 2019, 20:15  

Пределна точка 

  Poesía » Filosófica, Otra
603 8 15

       Изгубих си пантофката на Пепеляшка.

 

                   Затичах боса по брега.

                Морето – приказна каляска,

              вълната – фея розова в нощта.

               Звездите – мънички фенери,

                осветяват пясъчни недра.

          Пределна точка – любов в безкрая,

                очаква порцеланова тъга.

          И в миг затишие, сигнал подала.

          Препуска черна грива в тишина,

               оседлана от вдовица-бяла,

       тръгнали към бездната на вечността.

                Там, до пясъчните дюни.

         Магнетичен! Скок! В едно море!

 

           Порцеланът може да се счупи...

          Свят – пантофката държи в ръце!

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??