Пределна точка
Изгубих си пантофката на Пепеляшка.
Затичах боса по брега.
Морето – приказна каляска,
вълната – фея розова в нощта.
Звездите – мънички фенери,
осветяват пясъчни недра.
Пределна точка – любов в безкрая,
очаква порцеланова тъга.
И в миг затишие, сигнал подала.
Препуска черна грива в тишина,
оседлана от вдовица-бяла,
тръгнали към бездната на вечността.
Там, до пясъчните дюни.
Магнетичен! Скок! В едно море!
Порцеланът може да се счупи...
Свят – пантофката държи в ръце!
© Цветето Б. All rights reserved.
