Jun 28, 2019, 8:15 PM  

Пределна точка 

  Poetry » Phylosophy, Other
884 8 15

       Изгубих си пантофката на Пепеляшка.

 

                   Затичах боса по брега.

                Морето – приказна каляска,

              вълната – фея розова в нощта.

               Звездите – мънички фенери,

                осветяват пясъчни недра.

          Пределна точка – любов в безкрая,

                очаква порцеланова тъга.

          И в миг затишие, сигнал подала.

          Препуска черна грива в тишина,

               оседлана от вдовица-бяла,

       тръгнали към бездната на вечността.

                Там, до пясъчните дюни.

         Магнетичен! Скок! В едно море!

 

           Порцеланът може да се счупи...

          Свят – пантофката държи в ръце!

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??