1 sept 2010, 16:47

Предесенно

  Poesía » Otra
568 0 3

Тихо се ронят последните стъпки на Лятото.

Тъжно махат за сбогом последните топли вълни.

Пустеят гнездата. За път приготвя се ятото.

Вятърът хуква предесенно. И просторът звъни.

 

Свеждат главите си къдрави мъдро лозниците.

Полето прибира костюма си летен във скрина.

Дъждът-присмехулник безгрижно свири по жиците.

Не се натъжава, че Лятото пак си замина.

 

Само понякога на нощите в скутите хладни

щурците припомнят си песни със мирис на Лято.

Оголяват дърветата бавно, но безпощадно.

И от Слънцето изоставена тихо хлипа Земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...