14 ene 2009, 20:39

"Преди"

  Poesía
786 0 2
"Преди"

Понякога си струва да живееш,
да дишаш, да усещаш слънчевите ласки,
с очите си за красотата да погледнеш -
света във целия му блясък.
Да можеш да си влюбен и наивно
да чакаш скъпоценен миг,
когато ще прегръщаш истински
и любовта ще запечатваш в плик,
когато ще рисуваш със трескави ръце,
опитвайки се да направиш
картина пъстра на едно сърце
и с цветовете на душата си
завинаги лика и да запазиш...
Тя беше, тя е, ще остане,
мечтател бях, но вече няма,
огнище бях за истини и чувства,
сега във мене няма пламък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...