14 ene 2009, 20:39

"Преди" 

  Poesía
555 0 2
"Преди"

Понякога си струва да живееш,
да дишаш, да усещаш слънчевите ласки,
с очите си за красотата да погледнеш -
света във целия му блясък.
Да можеш да си влюбен и наивно
да чакаш скъпоценен миг,
когато ще прегръщаш истински
и любовта ще запечатваш в плик,
когато ще рисуваш със трескави ръце,
опитвайки се да направиш
картина пъстра на едно сърце
и с цветовете на душата си
завинаги лика и да запазиш...
Тя беше, тя е, ще остане,
мечтател бях, но вече няма,
огнище бях за истини и чувства,
сега във мене няма пламък...

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??